Тази версия на сайта съществува от 2010 до 2015 г., представящ единствено музея на Вапцаров в София.
Уеб сайтът е бил изграден с любезното съдействие на ВИВАКОМ. Две години по-късно уеб сайтът е възстановен, блгодарение на сънародници от Канада, дарили безвъзмездно средства за изграждането на уеб сайт, отговарящ на съвременните изисквания, който да събира в себе си не само информация за музеите на Никола Вапцаров в София и Банско, но в него да намери място и информация, както на изследователи на поета, така и на десетки публикации, свързани с рода Вапцарови след 1944 г. до наши дни... https://www.vaptsarovmuseum.org

 

 

Завод

 

Завод. Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът – тежък, скучен. –

Живот без маска и без грим –

озъбено, свирепо куче.

 

И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

                       вбесено псе

парченце хлеб.

 

Във залите плющят каиши,

трансмисии скриптят

от всеки кът.

И става толкоз душно,

че да дишаш

не би могъл спокойно,

с пълна гръд.

 

А недалече пролетният вятър

люлее ниви, слънцето блести...

Дърветата опират

                       във небето,

а сенките –

в заводските стени.

 

Но как е чуждо

                       и ненужно тука,

съвсем забравено

                       това поле!

Една ръка изхвърли на боклука

идилиите с синьото небе.

Защото миг на някаква заблуда,

защото миг с размекнато сърце,

би значело напразно да загубиш

работните си

                       жилави

                                    ръце.

 

И в този шум

                       и трясък на машини

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите

                        разбрано да преминат

пространството, което те дели.

И аз крещях години –

цяла вечност...

Долавях, че и другите крещят –

машините,

           заводът

                       и човекът

от най-затуления

                                   тъмен кът.

 

И този крясък стана сплав,

                                   с която

бронирахме живота си така,

че сложиш ли му

прът във колелата –

ще счупиш своята ръка...

 

И ти, завод, се мъчиш

пак отгоре

да трупаш дим и сажди

пласт след пласт.

Напразно! Ти ни учи да се борим –

ще снемем ние

слънцето при нас.

 

Завод, притиснал с мъка

                                   толкоз хора

с осаждени от черен труд

                                        лица,

едно сърце във тебе неуморно

пулсира с хиляди сърца.

 

https://www.vaptsarovmuseum.org/други-стихотворения/