Тази версия на сайта съществува от 2010 до 2015 г., представящ единствено музея на Вапцаров в София.
Уеб сайтът е бил изграден с любезното съдействие на ВИВАКОМ. Две години по-късно уеб сайтът е възстановен, блгодарение на сънародници от Канада, дарили безвъзмездно средства за изграждането на уеб сайт, отговарящ на съвременните изисквания, който да събира в себе си не само информация за музеите на Никола Вапцаров в София и Банско, но в него да намери място и информация, както на изследователи на поета, така и на десетки публикации, свързани с рода Вапцарови след 1944 г. до наши дни... https://www.vaptsarovmuseum.org

 

 

ЖИВОТОПИС


1909 г., 24 ноември /7 декември/ – В Банско, в семейството на Иван /Йонко/ и Елена Вапцарови се ражда първото им дете Никола. Родителите на бъдещия поет произхождат от видните бански фамилии Проданичини и Везюви. Родоначалник на бащиния род е хаджи Продан, съмишленик и побратим на Ригас Велестинлис, виден деятел в националосвободителната кауза на Балканите. От рода на майката е Марко Теодорович, с чието „иждивение” е издаден първият български буквар през 1792 г., 32 г. преди Рибния буквар на д-р Петър Берон. Йонко Вапцаров е ярък представител на „биткаджиите” Проданичини, активен деятел на ВМРО, лежал след Илинденското въстание в Солунския затвор Еди куле. По-късно изминава сложен, драматичен и противоречив път в националните ни борби, заради който името му в голяма степен бе „табу” за вапцарознанието...

1911 г., 21 ноември – Ражда се второто дете на семейството – дъщеря им Райна.
 
1912 г. – В дома на Вапцарови гостува П. К. Яворов. Йонко Вапцаров и Яворов заминават като доброволци в Балканската война. Освобождението на Банско от турско иго същата година е обявено с прочувствена реч от Яворов в голямата църква на града. По-късно Йонко става герой на Яворовите „Хайдушки копнения”. Приятелството между двамата и посещенията на поета във Вапцаровия дом оставят зрим отпечатък в съзнанието на малкия Никола. Яворов се превръща в негов пръв поетически и граждански кумир.

1917 г., 13 октомври  - На път за Южния фронт в дома на сем. Вапцарови пристигат германският кайзер Вилхелм с четвъртия си син принц Август-Вилхелм, държавния секретар фон Кюлман и свитата им, водени от българския цар Фердинанд. Това посещение е знак за вниманието на царската фамилия към Йонко Вапцаров и неговото влияние в Пиринския край.

1916 – 1920 г.  – Никола Вапцаров получава началното си образование в родния град.

1920 – 1924 г. – Първи съприкосновения с образци на родната и на световната литература.

1924 г., септември - Записва се ученик в V гимназиален клас на смесената гимназия в Мехомия /днешен Разлог/. Учители на бъдещия поет са забележителните книжовници от Банско – братята Костадин и Димитър Молерови, Никола Голев и др.

1926 – 1931 – Младият поет отпечатва първата си творба „Към светли идеали!” във в.”Борба”, орган на Ученическия неутрален въздържателен съюз, 1926, бр. 11. По това време изживява и първите си любовни увлечения.

1926 г., 15 август – Печели конкурса и се записва като ученик-машинист в ММУ /Морско машинно училище/, гр. Варна.

1928 г., октомври – Извършено е покушение срещу бащата на поета. Йонко Вапцаров оцелява благодарение на джобния си часовник, по-късно семейна реликва. За да се спаси от гоненията на ванчемихайловистите, старият харамия заминава в Ню Йорк при сестра си Магда /Манда/ Кондова.

1930 г., 1 октомври – Н. Вапцаров постъпва на стаж на миноносеца „Дръзки”. През декември същата година екипажът на „Дръзки” е прехвърлен на кораба „Калиакра”.

1932 г. – Н. Вапцаров завършва ММУ и произнася забележителната си критична реч от името на випуска. Постъпва като стажант-механик в Търговския флот. Пътува по Средиземно море. Започва работа като огняр, а по-късно и като машинен техник във фабриката за хартия в с. Кочериново. Влюбва се в Бойка Димитрова /по-късно Вапцарова/.

1933 г. – Бащата Йонко Вапцаров е отвлечен от михайловистите и пребивава в неизвестност 18 месеца. Въпреки идейните противоречия между поета и неговия баща, Никола не жали усилия, за да помогне за освобождаването на пленения си родител.

1933 г. – Близо до Горна Джумая /Благоевград/ е извършено покушение и срещу Никола Вапцаров, докато се връща от среща с Бойка. По-късно в лично писмо до поета Иван Михайлов отрича участието на ВМРО в този акт, обяснявайки го с ревност... Писмото е загубено при ареста на Вапцаров през 1942 г.

1934 г. – Никола Вапцаров се венчава за Бойка Димитрова.

1935 г. – Във фабриката в Кочериново поетът се занимава с театрална дейност като режисира множество самодейни постановки. По това време пише и драмата си „Вълната, която бучи”. Пиесата става повод за запознанството му с Георги Караславов.

1936 г. – Ражда се синът на Никола и Бойка Вапцарови – Йонко. Поетът е уволнен от фабриката в Кочериново и заминава да живее със семейството си в София. Настъпва мъчителен период на безработица. В една от мизерните столични квартири на поета умира детето му. Огняроинтелигентът започва работа като машинист в мелницата на Бугарчеви, а сетне и като огняр в БДЖ.

1936 – 1937 г. – Време на творчески подем. Поетът сътрудничи на в. „Нова камбана”, участва и печели анонимния литературен конкурс на сп. „Летец” със стихотворението „Романтика”, участва в конкурсите на Радио София и сп. „Сердика”. Започва да пише цикъла си „Песни за една страна”, вдъхновен от Испанската гражданска война.

1938 г. – Написва част от цикъла „Песни за човека”, записани по-късно в Сивата тетрадка. Участва като учредител в Македонския литературен кръжок /МЛК/ с доклади и в обсъждането на произведения. /Документацията на МЛК се пази в музея на поета в София/. Напуска БДЖ и става техник в Софийския държавен екарисаж. Публикува във в. „Морски преглед” и „Заря”.

1939 г., 17 януари – Сломен от битките и превратностите на бурния си живот, умира Йонко Вапцаров. Погребан е в Католическите гробища в София.

1939 г. – Поетът преписва “на чисто” в т.нар Сива тетрадка  стихотворенията, които е смятал да включи в “Моторни песни”. Част от тях – преди всичко по цензурни причини – не е влязла в книгата. Тетрадката е ръкописен документ с изключителна стойност, защото представлява своеобразен първообраз на “Моторни песни”, а от друга страна е красноречиво свидетелство за духа на времето, който не позволява на твореца да обнародва някои от най-емблематичните си произведения. Сивата тетрадка се съхранява под № ОФ 364 в музей “Н. Вапцаров” на ул. “А. Кънчев” №37 в София.

1939-1940 г.  – Създава ред забележителни стихотворения,  в това число и шедьовъра си “История”. Част от тях откриваме, калиграфски записани, в Кафявата тетрадка, притежание на софийския музей, № ОФ 370. Вписани са и  творбите “Майка”, “Крали Марко”, “Илинденска”, “Кино”.

1940 г. – Н. Вапцаров издава първата си и единствена стихосбирка „Моторни песни”. Участва в редколегията и публикува стихотворения във в. „Технически глас”. Включва се в Соболевата акция, заради което е арестуван по закона за ЗЗД в обвинение „пропаганда на СССР”. Улика в процеса срещу него е творбата му „Селска хроника”. Показания в защита на поета по делото дава писателят Светослав Минков. Вапцаров е оправдан.

1940-1941 г. – Н. Вапцаров подготвя втора, нереализирана стихосбирка, чийто оригинал се пази в Синята тетрадка под № ОФ 372 в софийския му музей /заедно с преобладаващата част от съхраненото ръкописно наследство на поета, пишещата му машина, личната му библиотека/ В проекта се съдържа само един вариант на “Пролет” /”Отвънка ухае на люляк”/, тук озаглавен “Пролетна”. Заглавията на творбите по списъка от неосъществения замисъл за бъдеща книга са: “Майка”, “Кино”, “Рибарска”, “Ботев”, “История”, “Пролет”, “Крали Марко”, “Без Боя”, “Илинденска”, “Не дишаш”, “Милиони KWH”, “И пак е ден”. Текстовете на последните 3 творби не са намерени.

1941 г. – Става член на редколегията на в. „Литературен критик” и скоро се превръща във водеща фигура в списването му. Редакцията на вестника се помещава в последния дом на поета в София /днешния музей/, където той живее със съпругата си Бойка Вапцарова и със семейството на брат си Борис и Венера Вапцарови. Наемател в този дом година и половина е бил и поетът Христо Радевски. Междувременно въпреки оправдателната присъда за участието в Соболевата акция, поетът е интерниран в Годеч. След завръщането си в София става сътрудник на военната комисия при ЦК на БКП като отговорник в опасната минноподривна дейност.

1942 г., 3-4 март – По заповед на Никола Гешев след обиск на дома му поетът е арестуван.

1942 г., април – В Дирекция на полицията Вапцаров прави неуспешен опит за самоубийство. Сломен от инквизициите, той решава да сложи край на живота си. Преди това написва предсмъртните си послания: „Прощално” и първия вариант на „Борбата е безмилостно жестока...”

1942 г., 6-7 юли – Започва процесът по дело № 585/1942 г. срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП, сред които е Н. Вапцаров. Докато е в затвора, поетът продължава упорито да преписва по памет творбите си. Част от тях са в Тетрадката Сампа, предадена повече от половин век след смъртта на поета от семейството на Младен Исаев на софийския музей /№ ОФ 1158/. Вапцаров записва в нея текстовете на “Двубой”, “Пушкин”, “Ще бъда стар”, “Антени”. В Сампа е и единият от двата запазени оригинала на 2-те последни Вапцарови творби: “Прощално” и първият куплет на “Борбата е безмилостно жестока...” /Вторият оригинал е в Синия бележник “Байер”/. Това е последната тетрадка на поета.

1942 г., 23 юли – Произнасяне на присъдите. 12 подсъдими /6 задочно и 6 пряко/ са осъдени на смърт чрез разстрел и без право на обжалване. Сред тях е и Н. Вапцаров. По време на процеса поетът поема върху себе си цялата вина за въвлечените в антифашистката му дейност другари като Младен Исаев, Стоян Сотиров, Иванка Димитрова. В 14:00,  няколко часа преди смъртта си, написва втория куплет на “Предсмъртно” /”Борбата е безмилостно жестока...”/

1942 г., 23 юли – Н. Вапцаров заедно с петимата си другари /А. Иванов, П. Богданов, А. Романов, А. Попов и Г. Минчев/ е разстрелян на стрелбището в Школата за запасни офицери в София /Гарнизонното стрелбище/. При лекарската проверка на „трупопреброителя” се оказва, че поетът е още жив. Следва „втори” разстрел. Веднага след гибелта на поета започва триумфалният ход на неговата поезия.